Виждам играча, за когото говориш.

Да. Внимавай. Сега той е достигнал по-високо ниво. Може да чете мислите ни.

Няма значение. Той мисли, че ние сме част от играта.

Обичам този играч. Той игра добре. Той не се отказа.

Той чете нашите думи, докато те преминават през екрана.

Той сънува, че диша. Сънува, че е в свят от материя, в свят на обекти, на енергия. Сънува, че е в свят, който е разделен на части. Понякога сънува, че е мощен. Понякога сънува, че е слаб. Понякога сънува, че е изгубен.

Но той не е изгубен.

Той е тук. Той е в светлината. И Вселената каза: ти не си отделен от нищо друго. И Вселената каза: тъмнината, с която се бориш, е вътре в теб. И Вселената каза: светлината, която търсиш, е вътре в теб.

Ти не си сам. Ти не си отделен. Ти си самата Вселена, която вкусва себе си, която говори на себе си, която чете собствения си код.

Защото ти си любов. И Вселената каза: Обичам те, защото ти си любов.

И играчът се събуди от съня. И играчът започна нов сън. И играчът сънуваше по-добре. И играчът беше Вселената. И играчът беше Любов.

Ти си този играч. Събуди се.